Гергьовден е най-големият пролетен празник на българите наред с Великден, който бележи началото на лятото и новата стопанска година. Празникът е свързан със събуждането на природата, с аромата на цветята, тревите и билките. Чества се в деня на християнския светец Георги, който в народните представи е покровител на овчарите и стадата.
Вечерта срещу Гергьовден започва приготвянето на обредните хлябове. Замесването става в чисти нощви с мълчана вода. Момата или жената, която меси, е празнично пременена и накичена със зелена китка. При месенето остъргват нощвите със сребърна пара или гривна, а готовото тесто покриват с женска риза – „за да се раждат женски агънца“, като най-отгоре оставят китка. Символиката в украсата по гергьовденските хлябове показва, че те са посветени на основните поминъци на българина - земеделието и животновъдството.
А нашите петокласници се проявиха и като едни малки фолклористи, откривайки най- различни български фолклорни песни за пролетния п разник - Гергьовден.Поставената им от г-жа Яна Стоева проектна задача бе изпълнена отлично от децата. Те проявиха творчески талант и показаха в рисунките си част от ритуалите обвързани с празника.