Учениците от VII а клас отбелязаха 151 години от обесването на Васил Левски. Преподавателят по история и цивилизации раздели децата на три групи и им възложи задачи.
Първа група изготвиха постери със снимки и информация за живота, дейността и залавянето на Апостола, втора група направиха доклади, а трета група - използваха новите технологии, под формата на презентации, за да покажат, че век и половина по-късно името Васил Левски се помни, почита и уважава.
На 18 февруари (нов стил) 1873 г. Левски е обесен в София, недалеч от мястото, където днес се издига неговият паметник. Той е сред първите, издигнати след Освобождението в новата столица и днес се възприема като един от най – разпознаваемите символи на столицата.
Нека си припомним едно от най-силните стихотворения, посветени на Васил Левски, написано от съвременника му Христо Ботев:
Обесването на Васил Левски
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.