Във светлото утро със песен звънлива се буди и буди градът.
Със бриза и бодрата песен поема и ражда се смела мечта.
С приятели волни във светлото утро към слънцето вперили взор
и с мъдрост дарени, във шепи събрали раздаваме радост, любов.

И звучни фанфари за празник ни сбират,
огласят простора навред.
Свободния дух на поета да носим
в сърцата да пламне искра.

Със странджански полъх в Балкана поема, тъй нашата песен лети.
С труда ни и знания в безброй изпитания, каляваме воля и дух.
С учители мили – будители смели, светът ни изглежда по-нов
и нашето ято в простора полита свободно и с дръзки мечти.